Причините за създаване на пилотски служби в миналото и в днешни дни не се различават особено много. Както някога, так и днес целта е същата – безаварийността при маневрирането.

„За пилотажа и пилотите по нашите водни пътища през миналите векове сведенията са оскъдни. Отпреди Освобождението са известни имената на някои лоцмани (пилоти) българи, които са провеждали турски, австрийски кораби по р. Дунав. Възможно е някои от кърмчиите (дюкмеджии) българи, служили в българския флот, да са участвали по-късно в пилотирането на кораби по Черноморието. След Освобождението първите известни пилоти (както и капитани) са били чужденци. Пилотажът както у нас, така и в Проливите не е задължителен.” Откъс от статията на И. Казаков „Пилотът и плаването в теснини”

За това как се е извършвал пилотажът, състоянието на пристанищата Варна и Бургас, влекачния парк и борбите за истинска морска пристанищна администрация, за периода 1900-1930 година, може да се съди по някои статии, публикувани в списанията „Морски сговор” и „Морски ратник”.

Списание „Морски сговор”, кн.3 от 1925 година, публикува снимка под наслов „Основателите на Български военен черноморски флот”, като изрежда морските лица, които са били включени в екипажа, получил крайцера „Надежда” от Франция през 1898 година. Там се вижда Сава Манолов, роден на 13.03.1867 г. в Габрово. Пилотът на кръстосвача получава морското си образование от Мореходното училище "Петър Велики" в Нарва, Русия, през 1896г. и е считан за първи морски капитан у нас. Той е плавал на корабите "България", "София", "Борис", "Кирил" и "Варна" като втори помощник и капитан-комендант. Умира от сърдечен удар на 13.03.1927 г. на път с параход "Варна". Със своя труд и всеотдайна обич към морето капитан (комендант) Сава Манолов остави ярка диря в Българското корабоплаване.

В статията на Стоян Костов „Първият български кормчия” се посочва лицето Георги Стоев, “кара капитан”, който първи с лодката си посрещнал новите български кораби “Борис” и “България” и им показал котвената стоянка на варненския рейд, когато идват във Варна през 1924 година. От статията става ясно, че този човек изпълнява пилотски задължения.

През 1924 година Управителният съвет на Българското параходно дружество определил да се дават по 20 турски лири месечно общо на пилотите, независимо от установената такса в Цариград, което говори, че въпреки пилотажът не е бил задължителен, пилотажните услуги са били предвидени. Такива са били ползвани и в нашите пристанища. Всяка корабна агенция си имала стифадори, брегови моряци и докери. Обикновено най-опитният стифадор след извършване на задграничната контрола е отивал на кораба с лодка на агенцията. Той посочвал на капитана мястото, където трябвало да застане корабът, и му давал някои сведения за особеностите на пристанището. Маневрата зависела изключително от качествата на капитана, метеорологичните условия и маневрените качества на кораба. Снемането от кея ставало по същия начин. Влекачите, кораби които са съществували в периода на Първата световна война, са били използвани много малко. Но не трябва да се забравя, че и корабите са били много рядко с дължина над 100 метра. Влекачите са били с многоцелево назначение, а не за да облекчат маневрирането в пристанището.
 

На 01.01.1926 година „Морски новини” публикува заповед No301 на Варненското пристанищно управление, с която се урежда начинът за пилотска служба. В шест точки са изложени таксуването, организацията на пилотажа и задълженията на пилотите. Така че за рождена дата на държавна пилотска служба във Варна трябва да се счита 1 януари 1926 година.

Първите сведения за наличието на пристанищен влекач са от 1916 година за пристанище влекач “Варна”. В следващите години във Варна работят влекачните кораби “Осъм”, “Г.С. Раковски”, “Войвода”. Повечето са маломощни и са преустроени от друг тип съдове.

Втората световна война хвърля отпечатък върху пилотажната и пристанищната влекачна дейност. Нашите води са обявени за опасни от мини и през минираните райони трябвало да се минава само с военен пилот-водач, който да се качва на самия кораб или на специален водач кораб.

Основен метод на пилотажа по външните фарватери е бил методът “лидиране’, т.е. да се следва военният съд, изпратен за тази цел на подходната точка. В някои случаи пилотът се е качвал на съда за провеждане, но това е било рядко. Този метод се е използвал до очистването на нашите води от мини. До 1950 година външният пилотаж се извършва от граждански пилоти и пилотажни кораби от ВМФ, когато няма свободни пилоти.

Пилоти от този период са Й. Альов, Кирил Генов, Коста Данов, Иван Ламбев, Г. Тодоров.

Капитан Андрей Жеков – к.д.п. Роден на 3 май 1914 година. Работил като пилот през 1962 година.

Капитан Георги Николов Тодоров – капитан-пилот. Роден на 13.03.1916 година. От 25.03.1942 година работи като пилот в Пристанище Варна.

Капитан Йордан Димитров Альов. Роден на 17.02.1907 година във Варна. От 1941 година постъпва като пилот в Пристанището и работи като такъв до смъртта си на 27 ноември 1948 г.

След завършване на Втората световна война пилотажът се извършва в две направления – външен и вътрешен пристанищен. Външният пилотаж се извършва от т. 3 и т. 2 до град Варна и обратно. Точките са съответно пред н. Шабла и н. Емине. След 1946 година по фарватерите за град Варна и град Бургас са пилотирали А. Бонджев, Г. Гърдев, Б. Баев, Г. Тодоров.

В Пристанището няма промяна в стила на пилотиране. Все така пилотите се качват по корабите близко до вълнолома при почти спрял кораб с всякакви катери, даже и гребни лодки. Маневрите ставали изключително с помощта на корабната машина, котвите и въжетата, подадени на брега с гребна лодка. Снемането ставало пак със собствени сили. Рядко в снемането вземали участие влекачни кораби.

След 09.09.1944 година пилотската служба е в подчинение на Портови надзор към Управление „Воден транспорт”. Дейността от пилотската служба се рагламентира от „Правилник за пилотската дейност”, влязъл в сила от 10.09.1955 и действал до 28.12.1972 г.

От 01.01.1968 г. пилотската служба преминава на пряко подчинение на Пристанище Варна, където се обособява отдел „Портови флот и пилотска дейност”. След тази дата започва стремителното развитие на пилотажа и влекачната дейност.

През 1971 г. влиза в сила новият „Кодекс на търговското корабоплаване”, където в раздел III се третира влекачната дейност, а пилотажът – в раздел IV, от 28.12.1972 г. влиза в сила „Наредба за пилотска дейност”.

Едноличният собственик на "Пилотска станция - П" ЕООД - Кооперация "Пилотска станиця Варна" бе учредена и регистрирана в началото на месец април, 1995 година от упражняващите дотогава пилотска дейност организации - Кооперация "Пилотаж", "Надар пилот" ООД, ЕТ "Конфиданс" и няколко пилота, работили дотогава самостоятелно в различни корабни агенции. Учредители бяха 48 пилота, всички те до февруари 1992 година работили в отдел "Портови флот и Пилотска дейност" на "Пристанищен комплекс Варна".
През 1991 Българската морска пилотска асоциация, чийто член е ЕООД „Пилотска станция Варна” стана пълноправен член на Международната пилотска асоциация със седалище град Анверс.

По материали от книгата на Николай Николов – Найк
"Пилотаж и влекачна дейност в Пристанище Варна"
Издателска къща СТЕНО, Варна 2006