English

Разположение
Координати 43°11'N 27°55'E.

Варна е разположена на брега на Черно море, в източна България, приблизително на 35 морски мили южно от българо-румънската граница. Пристанище Варна е разположено южно от град Варна, на западния бряг на Варненския залив.
Околният релеф е хълмист, с няколко възвишения достигащи до 305 м, навътре в сушата на около 10 морски мили. Планинската верига Стара планина с височини до 914 м се простира на около 40 морски мили западно от Варна.
 
Общи сведения

Пристанище Варна се състои от две основни пристанища - Варна-изток и Варна-запад и няколко по-малки: Балчик, Леспорт, Фериботен комплекс, ТЕЦ – Варна и други. Варна-запад е разположено на 13 мили западно от Варна-изток и е свързва с него посредством два канала – Канал 1, Канал 2 и Варненското езеро.
Във Варненския залив има две главни котвени стоянки. Лятната котвена стоянка (от 1 май до 1 октомври) е разположена на около 3 морски мили южно от входа на пристанището. Зимната (от 1 октомври до 1 май) е на същото разстояние на изток-североизток. Местата им са избрани така, за да намалят ефекта от характерните за съответния сезон ветрове. Задържането на котвата в пясъка и на двете места е много добро. Котвените стоянки са подходящи за кораби с голяма ветрилна площ. При силни североизточни ветрове се препоръчва преместване на защитената от вятър стоянка на запад от нос Калиакра, на около 26 морски мили североизточно от Варна. Нос Калиакра дава добра защита и от североизточното вълнение.
За кораби над 100 GWT пилотажът е задължителен. При въвеждане на кораба в пристанищата или каналите пилотът се качва на борда на кораба източно от меридиана на нос Галата, а при извеждане го напуска източно от фар „Свети Никола”. Когато при неблагоприятни метеорологични условия пилотът не може да се качи на кораба на определеното за това място, диспечера на Пилотска служба осъществява „Shore based pilotage” до момента на качване на пилота.
 
Метеорологични особености

Поради бариерата създадена от Карпатите, Трансилванските Алпи и Стара планина Черно море е предпазено от навлизане на въздушните маси от югозапад, като изключение е само прохода, образуван от Дарданелите, Мраморно море и Босфора. Най-голямата релефна особеност в западната част на Черно море е делтата на Дунав, на около 60 морски мили северно от Варна.
Пристанищните служби следят за метеорологичните прогнози и карти. Местните прогнози се излъчват на английски език на УКВ. За метеорологичните прогнози корабите трябва да следят 16-ти канал на УКВ (работния канал) и да превключват на канали 24, 25, 26 или на каналите, съобщени по 16-ти канал.
Най-големият метеорологичен проблем създават североизточните ветрове, които се появяват три или четири пъти за месец през декември, януари, февруари и март. Такива ветрове могат да продължат до два дни. Най-силният вятър, регистриран във Варна е 34 м/с с проявления през зимата и ранната пролет. Поради защитеността от източния вълнолом във вътрешността на пристанището няма проблеми с вълнението.
Видимостта в пристанище Варна понякога е ограничена поради мъгла. В тези случай в сутрешните часове мъглата обикновено е по-гъста, като се разсейва към 10 часа местно време. При мъгла пристанището се затваря, когато видимостта спадне под 500 м. Крайбрежна мъгла пада през зимата и пролетта, и по-рядко през лятото. Появата на мъгла е по-характерно за северните райони на Черно море, като със слизане на юг тя забележимо намалява.
 
Приливи и отливи

Нормалните приливно/отливни колебания при пристанище Варна са незначителни. Промяната във височина е само около 5 cm. През зимата промени до 1 м могат да се случат от три до пет пъти в годината. Тези промени могат да са в резултат на продължителни източни или западни ветрове.
Теченията в Черно море, които обикновено са слаби и непостоянни, са предизвикани от циркулацията на водата по бреговете, в посока обратна на часовниковата стрелка. На много места, включително и при Варна между основното течение и брега се появяват обратни по посока течения. Силата и устойчивостта на тези обратни течения е по-голяма след топенето на снеговете през късната пролет и в началото на лятото, когато от реките се вливат по-големи обеми вода. В края на лятото и през есента, когато притокът от реките е по-малък, движението на водните маси е по-слабо и в по-голяма степен е повлияно от промяната на вятъра.
УКВ: 14 канал; Телефон: (+359 52) 602 446/7/8; Факс: (+359 52) 602 445/6/7